Името Съдиево принадлежи на поне две села на територията на страната, като едно от тях е разположено в бургаска област. Другото се намира в югоизточната част на страната и спада към сливенската околия. Общината, към която се числи административно, е новозагорската. В географско отношение сливенското населено място е свързано с Горнотракийската низина и по-конкретно, с нейната средна част. Само осем километра делят селото от град Нова Загора по пътя за Сливен. От историческа гледна точка няма много данни и информация за мястото, но от годината на Съединението на България с Източна Румелия се нарича Кадъкьой. Преди да се стигне до кръщаване на селото с това име, то е обособено като отделно селище. Освобождението на страната от турско робство се оказва дотолкова позитивно за населението, защото мястото получава статут на отделна община. Указ с номер 462 от 21-ви декември 1906-та година поставя пред Съдиево определението Източно.
Сегашното си име Съдиево селото получава с министерска заповед 2820, като това се случва на 14-ти август 1934-та година. В продължение на повече от две десетилетия, чак до 1956-та година, населеното място се намира в пределите на Нова Загора. Окръгът обаче се води официално старозагорски, а селото продължава да носи общински статут. Ако се върнем малко по-назад във времето, в периода между 1935-та и 1938-ма година, ще установим промяна в административното управление на това населено място. По това време функциите на кмет се изпълняват Севко Станев. Село Коньово тогава е общински център, но именно то отговаря за управлението на сливенското село. Но само до 1938-ма нещата стоят по този начин, защото след това общинският статут е възстановен. През 1979-та година Нова Загора е обособена за община, следователно и селото се пренасочва към нейната администрация. Годината е важна за страната ни и от гледна точка на това, че е въведено лятното часово време. Преди това софиянци, а и всички останали българи не познават навика да обръщаме времето с един час напред или назад в зависимост от сезона. С постъпването към община Нова Загора, селото придобива кметски статут. В него няма други религиозни общности освен източно – православната, известна още като християнска.
Не са много на брой обществените и административни институции в Съдиево, но все пак три от тях изпъкват и са достатъчни да задоволяват нуждите на местните жители. На първо място това е кметството, което е характерно за всяко малко населено място. Има основно училище, кръстено на името на големия наш виден поет и революционер Христо Ботев. Той отдава живота си в борба срещу османския поробител и успява да напише само двадесет стихотворения. Всички те обаче са признати за класика и еталон в българската литература. Не на последно по важност място е местното читалище. То пък носи името на един друг виден български поет – Никола Вапцаров. Творил по-късно от Ботев, Вапцаров е още активен борец против фашизма. Неговите стихове бликат от патриотизъм, а животът си този забележителен мъж завършва с разстрел. Точно в последния ден от живота си написва две стихотворения, останали признати като едни от най-добрите някога.
